Както беше споменато, вътрешните стилове, които се разполагат в HTML таговете, представляват елементи, които се вграждат директно в даден HTML таг и влияят на определени част от HTML страницата.

Ето един пример за използването им.

В HTML ако трябва да направите параграф с определен шрифт, цвят и големина на шрифта, трябва да напишете някакъв подобен код:

<font face=“arial, sans-serif, hevetica“ size=“3″ color=“#ff0000″>
<p>
Текст на параграфа.
</p>
</font>

Чрез използването на вътрешни стилове този код ще изглежда така:

<p style=“color: #ff0000; font-family: arial, sans-serif, hevetica; font-size: 16px“>
Текст на параграфа.
</p>

Ефекта от двата кода е напълно идентичен, и в двата случая кодовете се поместват в секцията body. В този случай не се налага да се пише код в секцията head на HTML страницата. В случая ефекта от вътрешния стил се простира само в рамките на параграфа, за който е зададен.

Със същия успех за постигане на подобен ефект можете да използвате например и тага div:

<div style=“color: #ff0000; font-family: arial, sans-serif, hevetica; font-size: 16px;“>
<p>
Текст на параграфа.
</p>
</div>

От написаното до тук се вижда, че в някои случаи, чрез използване на Inline Styles се пише повече код, отколкото ако се ползват обичайните HTML тагове. Освен това тези ефекти не могат да бъдат контролирани от външен CSS файл или от CSS код в секцията head на HTML документа. Затова вътрешните стилове, задавани в HTML тагове, се използват рядко и пестеливо, обикновено само ако се налага да се зададе на някакъв елемент индивидуален стил, различен от стила, дефиниран за всички страници във външния CSS файл или в head на документа.