Перченето е 80% от успеха.
Уди Алън

Възможно е мотивацията ви за развиване на даден бизнес да се окаже най-големия ви капитал, както и липсата на мотивация да се окаже най-голямата или дори единствената пречка.

Ще ви бъдат необходими биволско търпение и магарешка упоритост, за да сте в състояние да се занимавате с развитието на сайта си – ден след ден, месец след месец и година след година. В мрежата има много примери за това как различни амбициозни проекти са приключвали дейността си с надписа „Under construction“, поставен на заглавната страница. Очевидно на девелоперите на тези сайтове не им е достигала мотивация, за да реализират своите, може би съвсем не лоши, идеи.

Идеите, дори отличните идеи, имат твърде малко значение сами по себе си. Вие може да съберете няколко свои приятели и да проведете с тях половинчасова „мозъчна атака“, в резултат на което вероятно ще имате налице 5-6 впечатляващи идеи за електронен бизнес. Но самите идеи са абсолютно безполезни докато не се превърнат от думи в дела. В повечето случаи се оказва, че проблема не е в недостига на добри идеи. Изглежда просто са малко хората, които могат да вземат една добра идея и с нечовешка упоритост да доведат реализирането и до успешен край. За тази цел не са необходими гении, нужни са само последователност и упоритост.

За да е възможно в течение на дълги месеци и години да преследвате определена цел, на вас ще ви бъде необходима добра мотивация. Казано по друг начин – вие трябва да сте „влюбени“ в заниманието си, да сте въодушевени от него и да запазите „енергията“ на това въодушевление за дълго време.

Необходимо е да си зададете въпроса: какви цели биха могли да ви въодушевят и да бъдат неизчерпаем източник за вашата мотивация. Мнозина биха казали, че изгледите за добра печалба са напълно достатъчни като стимул. В подобна гледна точка има определена доза истина, но множеството примери показват, че това далеч не е цялата истина.

Разбира се различните хора се въодушевяват от различни дейности. Едно маркетингово изследване показва, че японските мениджъри в автомобилните заводи на Япония са успели да направят така, че японските работници да се въодушевяват от производството на автомобили. Оказва се, че тези работници са горди с това, че произвеждат „най-качествените автомобили в света“.

Служителите на IBM са силно мотивирани в работата си от самия факт, че работят за компанията с „най-доброто системно обслужване“.

Подобни примери могат да се дадат много и във всички случаи се оказва, че мотивацията на даден човек или екип, който е постигнал забележителни успехи, е целта да бъдат „най-добри“ във вършенето на някаква дейност, без значение каква точно е тази дейност. Гордостта от това да свършите дадена работа по най-добрия възможен начин изглежда може да прави чудеса.

Да останете мотивирани за дълъг период време е от изключителна важност не само за електронния бизнес, но и за която и да е успешна дейност. Продължителните усилия в определена посока за постигане на ясно формулирана цел, непрекъснатото експериментиране и способността за психическо преодоляването на почти неизбежните провали по пътя към постигане на целта са „константите“, които съпътстват практически всяка история за успех. Такива реални истории могат да се разкажат много и независимо дали става дума за бизнес, спорт, изобретения и т.н., изброените по-горе признаци неизменно присъстват във всяка една от тях.

Едисон направил около 2000 неуспешни опита преди да успее да създаде електрическата лампа. Тъй като бил непоправим оптимист той по-късно твърдял, че освен принципа на лампата е открил и още нещо – 2000 начина как не може да бъде направена електрическа лампа. Вероятно мнозина, имайки знанията и уменията на Едисон, не биха изобретили никога лампата, защото евентуално щяха да се откажат на 100-ния или 500-ния неуспешен опит.

Валентин Дикул е руски цирков акробат, който след падане от трапеца чупи гръбначния си стълб и остава напълно парализиран от кръста надолу. Лекарите му казват, че ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Дикул си поставя фантастичната и недостижима според всички специалисти цел – не само да проходи отново, но да се върне на старата си работа като играч на трапец. В крайна сметка той постига много повече от това. След 10 години нечовешки тренировки Дикул се изправя от инвалидната количка, а по-късно поставя няколко рекорда в повдигането на тежести, които са записани в Книгата на рекордите Гинес. През 1999, когато е на 51-годишна възраст, при собствено тегло 121 килограма Дикул успява да изтласка от лег 260 килограма, да направи клек с 450 килограма и мъртва тяга с 460 килограма. Разбира се скептиците не свършват и Дикул непрекъснато прави демонстрации пред хора, които не могат да повярват, че подобни тежести може да повдигне човек на такава възраст, който при това уж е трябвало да остане прикован в инвалидна количка до края на живота си.
В момента Валентин Дикул има собствена клиника (https://www.dikul.ru) в която по свои разработени методи лекува травми на гръбначния стълб и при него се стичат хора от цял свят, за които лекарите не дават надежда, че някога ще станат от инвалидните колички. За постигането на успеха Дикул казва следното:

„Аз мога да ви обясня как да правите упражненията, но без вашето желание моите думи са безполезни. Дори ако уредите ми са от злато вие никога няма да проходите ако нямате вътрешна увереност. Вие трябва да работите за постигането на целта като дисциплинирано полагате непрекъснати усилия в течение на много години ако е необходимо.“

Хауърд Хес (изобретателя на съвременните ски) се запалил по ски-спорта и не харесвал дървените ски, които се използвали тогава (1947 г.). Бил уверен, че може да направи по-добри ски. След работа той отивал в приспособения от него „цех“ в една конюшня близо до жилището му. Идеята му била да направи метални сандвичеви ски от два пласта алуминий с шперплат и пълнеж от пореста пластмаса между лицевата и долната страна. Хес направил ски-матрица от огромна каучукова тръба и за да получи необходимото налягане изпомпал от матрицата въздуха през тръба, свързана с компресора на стар хладилник по такъв начин, че да се получи засмукване. След това потопил матрицата в заварен от него железен резервоар, пълен с употребявано автомобилно масло. Използвал две къмпингови горелки и повишил температурата на този миризлив сос до 350 градуса, след което седнал в трепетно очакване. След 6 седмици от облака воня и пушек Хес изкарал първите няколко чифта ски и веднага се отправил към един ски-курорт, за да ги пробва. За да провери гъвкавостта на ските един ски-учител забил края на ската в снега и я огънал. Тя се счупила. Това се случило с всички останали ски. „Всеки път когато поредната ска се счупваше – разказва Хес – и нещо в мене се пречупваше.“ Вместо да се откаже от налудничавите си опити Хес напуска работа и се отдава на фикс-идеята си. В продължение на 3 години той прави непрекъснати подобрения по ските и през известно време праща за пробване по един чифт на един ски-учител, който всеки път му ги връща счупени. Ако тогава бях знаел, че ще са необходими 40 опита преди да успея, щях да се откажа – споделя по-късно Хес. – Но за щастие винаги си мислиш, че следващия модел вече ще е успешен.

Подобни на горните истории могат да се разкажат от абсолютно всяка област и категория човешка дейност. Някои от тях са по-впечатляващи от успеха на Дикул, а в някои случаи неуспешните опити са повече от опитите на Едисон. Но целта на настоящата статия не е да направи списък с подобни истории, а да припомни на всички, които са решили да започнат някаква дейност, че успеха се изковава по един и същ начин, независимо в коя точно област и с какво точно ще се занимавате.

Що се отнася до историята на неуспехите, тя е пълна с оправдания и описания на „непреодолимите“ трудности, които са провалили съответното начинание.